История и разпространение

Произходът на баските е все още неизвестен, също както и произходът на техния език. Повечето учени считат баския за изолиран език

Първите исторически сведения за древните предци на съвременните баски датират от времето на римските завоевания в периода 1 век пр. Хр. – 1 век сл. Хр. Римските източници изброяват различни племена на територията на съвременната Страна на баските. На север от Пиренеите и по-точно в югозападна Галия от Гарона до Пиренеите римските завоеватели срещат племена, различни от келтски, които наричат с общото име Aquitani, аквитанци. Запазени са около 400 аквитански лични имена и около 70 теонима в кратки латински надгробни надписи, където за щастие на езиковедите е посочен и полът на покойника.Районът на съвременно разпространение на баския език е по-малък от самата баска държава (Euskal Herria на баски). Някои географски наименования свидетелстват, че в миналото баският е бил разпространен на по-обширна територия в Пиренеите. Например името на долината Аран (сега част от Каталония, в която се говори гасконски) вероятно произлиза от баската дума haran „долина“. Не е известно кога баският е бил изместен в тази планинска област от иберо романските езици.


Най-ранните свързани текстове на баски език датират от около 950 г. и представляват глоси, добавени към латински ръкопис в манастира San Millán в областта Риоха. Изразите jzioqui dugu и guec ajutu-ezdugu са с неясно значение, но съдржат формите на спомагателния глагол dugu „имаме (го)“, отрицателния маркер ez, и вероятно вариант на guk, формата за ергативен падеж на местоимението gu „ние“. Останалата част от текста е нетълкуема, вероятно става дума за причастия на излезли от употреба глаголи. Най-старият баски речник е малко списъче, записано от френския поклонник Емери Пико през 12 век. Всички думи в него се срещат и в съвременния баски и тълкуването им не представлява проблем